Всеки може да е виртуоз от Michelin ниво, стига да поиска. Тук няма рецепта, само насоки. Тартарът е като платно – вие решавате какво да нарисувате. Аз съм използвал тон, сьомга, авокадо и малко хайвер за финал, но нищо не ви спира да влезете със смело телешко, риба меч или дори печено цвекло с козе сирене.
Интересен трик тук е този ринг, направен от сръбските кори “Йована” – винаги се доверявам на тях, защото са тънки, но държат форма. Изрязват се ленти от пет слоя кори, като всяка се намазва с капка вода, за да залепнат една за друга. След това ги обливаме обилно с разтопено масло и внимателно увиваме около метален ринг.
Ако искате да вкарате малко драматургия – навийте част от тестото и вътре в ринга, както се вижда на снимката. Получава се по-сложно, но с по-добра текстура и обем. Печем в загрята фурна на 180°C за около 12 минути или до златисто.
След това махаме от ринга, обръщаме го легнал върху дъска, покрита с фолио. Подреждаме слоевете тартар в ринга, после изправяме дъската и внимателно издърпваме фолиото. Финален щрих – прехвърляме в чиния и декорираме с микро растения.
Изглежда сложно, но е удоволствие. И да, ще ви питат в кой ресторант сте го яли.
